Интервю с Красимир Балъков, легендата на българския футбол.

Как се припомня Анджей Юсковяк? На кой треньор дължи най-много? Какви са предизвикателствата пред българския футбол? Защо започна да работи в ЦСКА 1948? Красимир Балъков отговори на тези и много други въпроси в интервю с наш кореспондент направо от България – Теодор Борисов.

Г-н Балъков, благодарим ви за отделеното време за читателите на pilkarskie-balkany.pl.

Когато заставате начело на Кайзерслаутерн през 2012 г. в тима са трима поляци – Алан Стулин, Ариел Борисюк и Якуб Швиерчок, който впоследствие отиде в Лудогорец. Какво може да кажете за съвместната ви работа?

Когато поех Кайзерслаутерн до края на сезона оставаха7 кръга и шансове за спасение почти нямаше. Идеята бе да започне да се гради отбор за следващия сезон във Втора Бундеслига, но за съжаление впоследствие нещата се стекоха по друг начин. Що се отнася до тримата, те имаха своите качества, но по подобие на мен попаднаха в клуба в неправилния момент. Затова и няма как да имам позитивни спомени от този си период.

Die Anweisungen zum Wiederaufstieg soll beim FCK ein anderer geben: Krassimir Balakov (links) wurde nach sieben Niederlagen in acht Spielen entlassen.
Красимир Балъков като треньор на Кайзерслаутерн, Фот. nordbayer.de

По време на престоя Ви в Спортинг играете в продължение на 3 сезона заедно с полския нападател Анджей Юсковяк. Какви са спомените Ви за него?

Той е един много комплексен централен нападател, който отлично засичаше топката с глава или крак при центрирания. Пазя добри спомени от него, тъй като головете му са ни донесли много победи.

Четвъртото място на националния отбор от Мондиал’94 вдъхновява не само българите, но и всички източноевропейци, включително и поляците. В свои интервюта Якуб Блашчиковски признава, че от това световно първенство си спомня най-вече нашия национален отбор. Какви бяха причините, за да стигнем до този исторически успех?

Единият фактор е, че почти всички футболисти бяхме излезли от спортни училища, каквито сега има по-малко. В най-добрите ни години ние получихме възможност да играем в чужбина. Освен това всички играчи от онзи отбор притежавахме силни характери и го показвахме на терена. Най-важното е, че бяхме част от силни европейски отбори и имахме добър игрови ритъм.

Бяхте част от последното поколение, класирало се на голям форум – Евро 2004. Въпреки че играха в големи отбори, Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров не успяха да стигнат вашите успехи. На какво го отдавате?

Имахме проблем при смяната на поколенията. Всички изброени играчи са изключително качествени футболисти, но те са само трима. За съжаление след въпросното участие на европейското първенство младите футболисти не успяха да се интегрират и не си паснаха помежду си. Времената се промениха и с всяка изминала година започнахме да изпитваме все повече трудности за класиране на голямо първенство.

Отказахте се от националния отбор в хода на квалификациите на Евро 2004. Съжалявате ли, че не останахте, за да помогнете на тима във финалната фаза в Португалия?

Когато погледна назад изпитвам съжаление за това, че не останах в отбора. В същото време обаче вече бях част от треньорския щаб на Щутгарт и щеше да бъде нелогично да не съм активен футболист, а да играя в националния отбор. Може би все пак трябваше да отида в Португалия и да изживея за последно чувството да нося националната фланелка.

Krassimir Balakov Bulgaria Bułgaria, All Star, Fifa, 1990s, Świat, Sport, Fotografia
Балъков по време на един от мачовете на българския национален отбор, Фот. pinterest.pt

Като футболист сте работили с някои реномирани треньорски имена. Кажете с какво те са повлияли на вашата кариера? Да започнем със сър Боби Робсън…

Абсолютен джентълмен с изключителни качества да води своите отбори. За това колко разбира футбола говори факта, че е успял навсякъде, където е бил треньор.Имах голям късмет да работя с него и може да се каже, че той е човека, който ме запали по треньорството. При него за първи път си помислих, че някой ден ще работя тази професия.

Какъв бе Йоахим Льов преди да стане треньорът, извел Германия до четвърта световна титла?

Неговото начало в големия футбол бе именно в Щутгарт. С него спечелихме Купата на Германия през 1997 г. Добрата селекция, която имаше клуба – аз, Джоване Елбер, Фреди Бобич, Томас Бертолд, Звонимир Солдо и изключително интелигентният и комуникативен Льов – с модерни виждания за футбола, допринесоха за вдигането на трофея. И от него научих немалко.

Носят се легенди за тренировките и режима при Феликс Магат…

Докато при Робсън и Льов идеята ми да стана треньор узряваше, Феликс бе този, който ми даде възможност да я реализирам. Въпреки че имахме тежки моменти, когато през 2001 г. до последно се борихме за оцеляване в Първа Бундеслига, се сещам с радост за периода, в който играх под негово ръководство, а след това имах шанс да съм част от щаба му. Именно от него съм получил най-много конкретни насоки за развитие на треньорския ми път.

Krassimir Balakov (links) als Spieler und Felix Magath als Trainer sind lebende Legenden. Während Balakov mit dem VfB vom Pokalsieg bis zum gerade so noch verhinderten Abstieg so ziemlich alles erlebt hat, gelang „Quälix“ Magath in Stuttgart das, was nur wenigen Trainern gelang: Er entschied selbst, wie lange er Trainer der Roten sein wollte.   Foto: Pressefoto Baumann
Красимир Балъков заедно с Феликс Магат след спечелването на вицешампиона на Бундеслигата през сезон 2002/03, Фот. stuttgarter-zeitung.de

С Ралф Рангник не постигнахте забележителни резултати, но впоследствие той се доказа в Шалке 04, Хофенхайм и Ред Бул Лайпциг. Сега дори бе близо до това да поеме Милан…

Той е изключителен мениджър, тактик и перфекционист във всяко едно отношение. Държи на своята философия и виждане за футбола и иска всички играчи да бъдат подчинени на тази концепция. В момента, в който бе начело на Щутгарт този модел на работа все още си пробиваше път в Германия и имахме някои противоречия. Прехвърчаха и искри, но след като завърших кариерата си всичко това бе забравено. Много пъти сме говорили с него и сега сме в отлични отношения.

Бяхте начело на Хайдук Сплит, чиито фенове поддържат добри отношения с тези на Гурник Забже и са известни със своя темперамент. Успяха ли да ви впечатлят?

Хайдук е религия в Хърватска. Впечатлен съм от отношението на феновете както към мен, така и към целия отбор. Те оставиха незабравими спомени в мен. Имах уникалния късмет да съм треньор в сезона на 100-годишния юбилей и да изведа отбора в контрола срещу Барселона, която завършихме 0:0. Такова изживяване може да се изпита само в мач от типа на Барселона-Реал Мадрид или Милан-Интер. Атмосферата на стадиона бе фантастична.

Заемали сте различни позиции в българския футбол. Кои според вас са най-големите му проблеми?

На първо място това е инфраструктурата. Отборите все още нямат възможност да се подготвят пълноценно в България. Трябва да има подобрение в компетентността на треньорите. Нужно е обаче и да се дава повече шанс на младите.

Кой от настоящите млади таланти може да бъде следващия Балъков или Стоичков?

Има много талантливи млади играчи. Когато играхме на световното първенство в САЩ бяхме на 27-28 години и имахме богат опит зад гърба си. Имаме интересни играчи в различните национални отбори, но не ми се иска да отличавам някого.

Obraz może zawierać: 1 osoba, na zewnątrz
Красимир Балъков по време на едно от първите тренировки с нов отбор – ЦСКА 1948, Фот. facebook.com/fcCSKA1948

С какво ви привлече проекта на ЦСКА 1948?

Както знаете бях треньор на националния отбор на България. Исках на всяка цена да помогна с моите знания. Сблъсках се обаче с реалността. Истината е, че не влагаме достатъчно в младите ни футболисти и не им даваме достатъчно възможност за изява в efbet Лига, за да имаме впоследствие силни национални отбори.  Почти целият ми живот е преминал в чужбина и знам какво е да си чужденец. Ние обаче не сме се класирали дълго време на голям форум и трябва да залагаме на наши играчи. Идеята на ЦСКА 1948 да постави акцент върху българските състезатели ме привлече като предизвикателство. Имаме и по-опитни играчи, но основно са млади момчета. Искам да дам нещо от себе си на тях и в момента, в който си тръгна те вече да са напреднали във футбола. Ще ми се да приложа на практика тази концепция за даване на път на повече млади играчи. Със сигурност и пандемията попречи на подготовката, но ще дам всичко от себе си, за да постигнем добри резултати и да изградим добра основа за бъдещето.

Говорейки за пандемията от коронавирус навсякъде се появиха дискусии, според които футболистите не заслужават да получават повече от лекарите. Как гледате на подобни коментари, имат ли основание?

 Не бих желал да влизам в подобни полемики. Това са процеси, които не може да контролираме. Бъдете сигурни, че българските футболисти не получават толкова пари, колкото много хора си мислят.  Може би има няколко добре заплатени чужденци, но това не важи за нашите играчи.

Obraz może zawierać: 2 osoby, ludzie stoją, broda i na zewnątrz
Балъков по време на една от тренировките на ЦСКА 1948, Фот. facebook.com/fcCSKA1948

Блиц въпроси

Най-тежък съперник като футболист

Трудно ми е да посоча едно име, тъй като съм играл на позиция, при която винаги съм имал човек на гърба си. Като цяло не обичах да играя срещу Порто. От една страна защитниците им бяха много агресивни, а от друга там играеше Емил Костадинов, който нерядко ни вкарваше голове (б.а. общо 4 гола).

Най-негостоприемен стадион

Няма място, на което да съм се чувствал неудобно. Всеки стадион, на който феновете са подкрепяли всеотдайно местния отбор ме е мотивирал допълнително и не съм се влияел от създадената атмосфера.

Най-ексцентричен съотборник

Вероятно очаквате да кажа Христо Стоичков, но ще посоча Пауло Соуза. През 1993 г. той премина от Бенфика в Спортинг и още в самото начало се видя, че е малко по-странен. Винаги закъсняваше за разбора, винаги се обличаше по-различно и се стремеше да се откроява от останалите. Това обаче не му попречи да играе футбол на високо ниво.

Най-добър приятел във футбола

Срето Ристич. Може и да не е сред най-популярните имена, но бе добър играч. Бяхме заедно в Щутгарт 4 години и до ден днешен поддържаме контакт. Сред близките ми е и един поляк, за когото не ме попитахте – Радослав Гилевич. С него също бяхме съотборници в Щутгарт, а неведнъж съм и получавал покани от Гилевич за различни събития. Имам много близки хора сред бившите си съотборници и треньори, но няма смисъл да изброявам всички, тъй като няма да ви стигне мястото да ги запишете (смее се).

Теодор Борисов и Красимир Балъков

Интервю: Teodor Borisov